Силата на библиотеките и любовта към тях

Щом четете този блог, предполагам че обичате книгите...

А като един истински любител на четивото, няма как да не сте се сблъсквали с библиотеките под някаква форма. Наскоро започнах да чета "Парижката библиотека" от Джанет Скеслин Чарлс, изд. Софтпрес. Книгата ми припомни носталгичните спомени по библиотеките и моята лична история към тях.

Моята история с тях е всъщност малко по-различна, тъй като не съм от децата, които четат от 4 годишни. Ясно, обаче си спомням, как в лятната ваканция на първи клас изпитах желанието да разбера каква е тази малка, не особено привлекателна отвън сграда, която е срещу училището ми. В момента, в който разбрах, че е библиотека и че мога да чета сама различни книги от там...нещо в мен се развълнува страшно много. Попитах дали мога да се запиша веднага. Разбира се, не можех. Започна се едно чакане...до другата сутрин, за да покажа документ на родител. Никога няма да забравя конкретната вечер, когато си представях какво ли ще е да мога да решавам какво и кога да чета.

Сега като гледам ситуацията ми изглежда толкова чиста. Тогава просто много се вълнувах, че мога да чета сама и да го правя цяло лято. Така и стана.

От тогава, лято след лято минаваше, а аз четях, растях и малко се отдръпнах от книгите или поне до 7 клас, когато вече малката квартална библиотека я нямаше, но преоткрих голямата, градска библиотека.

Предполагам сега на много от вас ще ви звучи много преовеличено, но не беше така. В годините, когато в града имаше само една книжарница за книги и нямах средства да си взимам, библиотеката беше моят рай.

Любим момент е да чакаш, докато ти намерят картона и всичко се изписва на ръка. Избираш книга с часове, луташ се от толкова много книги, толкова различни светове. Там се чувствах у дома.

С течение на годините библиотеката организираше много събития като четене на поезия от любители-писатели, на по чаша кафе или вино, което няма как да забравя и да не си спомням, единствено с любов.

Всичко написано горе е може би прекалено сантиментално, но повлияна от книгата усетих нужда да го споделя.

Аз лично обожавам да чета книги, посветени на библиотеки, книжарници, антикварни книжарници и всичко, свързано със самите книги...

Книгите са любов, история, откраднато време. А библиотеките са техните домове.

Ще се радвам да споделите вие, читатели, обичахте ли да ходите в библиотеки?